кодеин

Речник на българския език

кодеѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кодиин
  • кудеин
  • кудиин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-де-ин
непълен член ко-де-и-на
пълен член ко-де-и-нът
мн.ч. ко-де-и-ни
членувано ко-де-и-ни-те
бройна форма ко-де-и-на
звателна форма