ковачество

Речник на българския език

ковачество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ва-чес-т-во
членувано ко-ва-чес-т-во-то
мн.ч. ко-ва-чес-т-ва
членувано ко-ва-чес-т-ва-та