ковач

Речник на българския език

1. кова̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. кова̀чи, м.
1. Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал. Този ковач кове подкови и други железа.
2. Занаятчия, който подковава добитък; налбантин.

Грешни изписвания (1)

  • кувач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-вач
непълен член ко-ва-ча
пълен член ко-ва-чът
мн.ч. ко-ва-чи
членувано ко-ва-чи-те
бройна форма ко-ва-чи
звателна форма ко-ва-чо

2. Кова̀ч — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Кувач

Връзки