ковачите

Речник на българския език

1. Кова̀чите географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Ковачете
  • Ковачети
  • Ковачити
  • Кувачете
  • Кувачети
  • Кувачите
  • Кувачити

2. ковачите — мн. ч. членувано

ковачите е производна форма на ковач (мн. ч. членувано).