коафюра

Речник на българския език

коафю̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • коафюръ
  • коъфюра
  • коъфюръ
  • куафюра
  • куафюръ
  • куъфюра
  • куъфюръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-а-фю-ра
членувано ко-а-фю-ра-та
мн.ч. ко-а-фю-ри
членувано ко-а-фю-ри-те
звателна форма