коагулацийка

Речник на българския език

коагулацийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-а-гу-ла-ций-ка
членувано ко-а-гу-ла-ций-ка-та
мн.ч. ко-а-гу-ла-ций-ки
членувано ко-а-гу-ла-ций-ки-те
звателна форма