книжен

Речник на българския език

кнѝжен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

кнѝжна, кнѝжно, мн. кнѝжни, прил.
1. Който е направен от хартия. Книжна шапка. Книжни пари.
2. Който е свързан с производството на хартия. Книжна фабрика.
3. Който се отнася до книга (в 1 знач.). Книжно богатство. Книжен пазар.
4. Прен. За човек — който се занимава само с книги. Той е напълно книжен — само чете и пише.
5. Прен. Който е откъснат от действителността, съществува само в книгите. Книжни представи. Книжни герои.
6. Прен. За стил — който е присъщ на официално изложение, не на живата реч.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • книжин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кни-жен
непълен член книж-ния
пълен член книж-ни-ят
ж. р. книж-на
членувано книж-на-та
ср. р. книж-но
членувано книж-но-то
мн. ч. книж-ни
членувано книж-ни-те