книгопис

Речник на българския език

книгопѝс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Библиография.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • кнегопис
  • кнегупис
  • книгупис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кни-го-пис
непълен член кни-го-пи-са
пълен член кни-го-пи-сът
мн.ч. кни-го-пи-си
членувано кни-го-пи-си-те
бройна форма кни-го-пи-са
звателна форма