книгопечатен

Речник на българския език

книгопеча̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • кнегопечатен
  • кнегопечатин
  • кнегопичатен
  • кнегопичатин
  • кнегупечатен
  • кнегупечатин
  • кнегупичатен
  • кнегупичатин
  • книгопечатин
  • книгопичатен
  • книгопичатин
  • книгупечатен
  • книгупечатин
  • книгупичатен
  • книгупичатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кни-го-пе-ча-тен
непълен член кни-го-пе-чат-ния
пълен член кни-го-пе-чат-ни-ят
ж. р. кни-го-пе-чат-на
членувано кни-го-пе-чат-на-та
ср. р. кни-го-пе-чат-но
членувано кни-го-пе-чат-но-то
мн. ч. кни-го-пе-чат-ни
членувано кни-го-пе-чат-ни-те