книгопечатане

Речник на българския език

книгопеча̀тане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • кнегопечатане
  • кнегопечатъне
  • кнегопичатане
  • кнегопичатъне
  • кнегупечатане
  • кнегупечатъне
  • кнегупичатане
  • кнегупичатъне
  • книгопечатъне
  • книгопичатане
  • книгопичатъне
  • книгупечатане
  • книгупечатъне
  • книгупичатане
  • книгупичатъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кни-го-пе-ча-та-не
членувано кни-го-пе-ча-та-не-то
мн.ч. кни-го-пе-ча-та-ния
членувано кни-го-пе-ча-та-ни-я-та