книгообмен

Речник на българския език

книгообмѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Обмен на нови книги между библиотеки в страната или в чужбина. Тази книга се получи по линията на книгообмен с Москва.

Грешни изписвания (7)

  • кнегообмен
  • кнегоубмен
  • кнегуобмен
  • кнегуубмен
  • книгоубмен
  • книгуобмен
  • книгуубмен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кни-го-об-мен
непълен член кни-го-об-ме-на
пълен член кни-го-об-ме-нът
мн.ч. кни-го-об-ме-ни
членувано кни-го-об-ме-ни-те
бройна форма кни-го-об-ме-на
звателна форма