книгоиздателство

Речник на българския език

книгоизда̀телство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. книгоизда̀телства, ср. Издателство.

Грешни изписвания (31)

  • кнегоездателство
  • кнегоездателству
  • кнегоездатилство
  • кнегоездатилству
  • кнегоиздателство
  • кнегоиздателству
  • кнегоиздатилство
  • кнегоиздатилству
  • кнегуездателство
  • кнегуездателству
  • кнегуездатилство
  • кнегуездатилству
  • кнегуиздателство
  • кнегуиздателству
  • кнегуиздатилство
  • кнегуиздатилству
  • книгоездателство
  • книгоездателству
  • книгоездатилство
  • книгоездатилству
  • книгоиздателству
  • книгоиздатилство
  • книгоиздатилству
  • книгуездателство
  • книгуездателству
  • книгуездатилство
  • книгуездатилству
  • книгуиздателство
  • книгуиздателству
  • книгуиздатилство
  • книгуиздатилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кни-го-из-да-тел-с-т-во
членувано кни-го-из-да-тел-с-т-во-то
мн.ч. кни-го-из-да-тел-с-т-ва
членувано кни-го-из-да-тел-с-т-ва-та