книгоиздателски

Речник на българския език

книгоизда̀телски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • кнегоездателски
  • кнегоездатилски
  • кнегоиздателски
  • кнегоиздатилски
  • кнегуездателски
  • кнегуездатилски
  • кнегуиздателски
  • кнегуиздатилски
  • книгоездателски
  • книгоездатилски
  • книгоиздатилски
  • книгуездателски
  • книгуездатилски
  • книгуиздателски
  • книгуиздатилски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кни-го-из-да-тел-с-ки
непълен член кни-го-из-да-тел-с-кия
пълен член кни-го-из-да-тел-с-ки-ят
ж. р. кни-го-из-да-тел-с-ка
членувано кни-го-из-да-тел-с-ка-та
ср. р. кни-го-из-да-тел-с-ко
членувано кни-го-из-да-тел-с-ко-то
мн. ч. кни-го-из-да-тел-с-ки
членувано кни-го-из-да-тел-с-ки-те