книгоиздаване

Речник на българския език

книгоизда̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Издаване на книги. Тенденции в книгоиздаването.

Грешни изписвания (15)

  • кнегоездаване
  • кнегоездавъне
  • кнегоиздаване
  • кнегоиздавъне
  • кнегуездаване
  • кнегуездавъне
  • кнегуиздаване
  • кнегуиздавъне
  • книгоездаване
  • книгоездавъне
  • книгоиздавъне
  • книгуездаване
  • книгуездавъне
  • книгуиздаване
  • книгуиздавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кни-го-из-да-ва-не
членувано кни-го-из-да-ва-не-то
мн.ч. кни-го-из-да-ва-ния
членувано кни-го-из-да-ва-ни-я-та