кметуване

Речник на българския език

кметуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кме-ту-ва-не
членувано кме-ту-ва-не-то
мн.ч. кме-ту-ва-ния
членувано кме-ту-ва-ни-я-та