кмет

Речник на българския език

кмет — съществително име, мъжки род (тип 1a) редактиране

Значение

кмѐтът, кмѐта, мн. кмѐтове, м. Лице, избрано да управлява община. Нашият кмет е един и същ от двайсет години. Ще избираме нов кмет на града.
прил. кмѐтски, кмѐтска, кмѐтско, мн. кмѐтски.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кмет
непълен член кме-та
пълен член кме-тът
мн.ч. кме-то-ве
членувано кме-то-ве-те
бройна форма кме-то-ве
звателна форма кме-те

Връзки