клякане

Речник на българския език

клякане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • клъкане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кля-ка-не
членувано кля-ка-не-то
мн.ч. кля-ка-ния
членувано кля-ка-ни-я-та