ключица

Речник на българския език

клю̀чица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клю̀чици, ж. Кост, която свързва раменната става с гръдната кост. Счупване на ключицата.

Грешни изписвания (3)

  • ключеца
  • ключецъ
  • ключицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клю-чи-ца
членувано клю-чи-ца-та
мн.ч. клю-чи-ци
членувано клю-чи-ци-те
звателна форма