клюнче

Речник на българския език

клюнче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клюн-че
членувано клюн-че-то
мн.ч. клюн-че-та
членувано клюн-че-та-та