клюкарка

Речник на българския език

клюка̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клюка̀рки, ж. Жена клюкар.

Грешни изписвания (5)

  • клйокарка
  • клйокаркъ
  • клйукарка
  • клйукаркъ
  • клюкаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клю-кар-ка
членувано клю-кар-ка-та
мн.ч. клю-кар-ки
членувано клю-кар-ки-те
звателна форма