клъстърче

Речник на българския език

клъстърче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клъс-тър-че
членувано клъс-тър-че-то
мн.ч. клъс-тър-че-та
членувано клъс-тър-че-та-та