клонинг

Речник на българския език

клонѝнг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • клонинк
  • клунинк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кло-нинг
непълен член кло-нин-га
пълен член кло-нин-гът
мн.ч. кло-нин-ги
членувано кло-нин-ги-те
бройна форма кло-нин-га
звателна форма