клокотене

Речник на българския език

клоко̀тене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • клокотени
  • клокотине
  • клокотини
  • клукотене
  • клукотени
  • клукотине
  • клукотини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кло-ко-те-не
членувано кло-ко-те-не-то
мн.ч. кло-ко-те-ния
членувано кло-ко-те-ни-я-та