клокване

Речник на българския език

клокване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клок-ва-не
членувано клок-ва-не-то
мн.ч. клок-ва-ния
членувано клок-ва-ни-я-та