клокане

Речник на българския език

клокане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кло-ка-не
членувано кло-ка-не-то
мн.ч. кло-ка-ния
членувано кло-ка-ни-я-та