клозет

Речник на българския език

клозѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. клозѐти, (два) клозѐта, м. Отходно място, тоалетна. Клозетът беше на двора.

Грешни изписвания (1)

  • клузет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кло-зет
непълен член кло-зе-та
пълен член кло-зе-тът
мн.ч. кло-зе-ти
членувано кло-зе-ти-те
бройна форма кло-зе-та
звателна форма