клиторче

Речник на българския език

клиторче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-тор-че
членувано кли-тор-че-то
мн.ч. кли-тор-че-та
членувано кли-тор-че-та-та