клирингче

Речник на българския език

клирингче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-рин-г-че
членувано кли-рин-г-че-то
мн.ч. кли-рин-г-че-та
членувано кли-рин-г-че-та-та