клиринг

Речник на българския език

клѝринг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м.,само ед. Спец. В банковото дело — уреждане на задължения между банки или между държави чрез счетоводно уравняване на вноса и износа.
прил. клѝрингов, клѝрингова, клѝрингово, мн. клѝрингови.

Грешни изписвания (2)

  • клиренк
  • клиринк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-ринг
непълен член кли-рин-га
пълен член кли-рин-гът
мн.ч. кли-рин-ги
членувано кли-рин-ги-те
бройна форма кли-рин-га
звателна форма