клио

Речник на българския език

клио съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клио
членувано кли-о-то
мн.ч. кли-о-та
членувано кли-о-та-та