клинчене

Речник на българския език

клинчене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клин-че-не
членувано клин-че-не-то
мн.ч. клин-че-ния
членувано клин-че-ни-я-та