клинче

Речник на българския език

клѝнче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. клин

Грешни изписвания (1)

  • клинчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клин-че
членувано клин-че-то
мн.ч. клин-че-та
членувано клин-че-та-та