клинопис

Речник на българския език

клинопѝс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кленопис
  • кленупис
  • клинупис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-но-пис
непълен член кли-но-пи-са
пълен член кли-но-пи-сът
мн.ч. кли-но-пи-си
членувано кли-но-пи-си-те
бройна форма кли-но-пи-са
звателна форма