клинкер

Речник на българския език

клинкер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клин-кер
непълен член клин-ке-ра
пълен член клин-ке-рът
мн.ч. клин-ке-ри
членувано клин-ке-ри-те
бройна форма клин-ке-ра
звателна форма