клиницист

Речник на българския език

клиницист съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-ни-цист
непълен член кли-ни-цис-та
пълен член кли-ни-цис-тът
мн.ч. кли-ни-цис-ти
членувано кли-ни-цис-ти-те
бройна форма кли-ни-цис-та
звателна форма