климактериум

Речник на българския език

климактѐриум съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м.,само ед. Критическа възраст, обикн. у жената, когато спира дейността на половите жлези.

Грешни изписвания (15)

  • клемактереом
  • клемактереум
  • клемактериом
  • клемактериум
  • клемъктереом
  • клемъктереум
  • клемъктериом
  • клемъктериум
  • климактереом
  • климактереум
  • климактериом
  • климъктереом
  • климъктереум
  • климъктериом
  • климъктериум

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-мак-те-ри-ум
непълен член кли-мак-те-ри-у-ма
пълен член кли-мак-те-ри-у-мът
мн.ч. кли-мак-те-ри-у-ми
членувано кли-мак-те-ри-у-ми-те
бройна форма кли-мак-те-ри-у-ма
звателна форма