клиентка

Речник на българския език

клиѐнтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клиѐнтки, ж. Жена клиент.

Грешни изписвания (3)

  • клеентка
  • клеенткъ
  • клиенткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-ен-т-ка
членувано кли-ен-т-ка-та
мн.ч. кли-ен-т-ки
членувано кли-ен-т-ки-те
звателна форма