клиентела

Речник на българския език

клиентѐла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Всички клиенти на едно лице, предприятие, учреждение. Този лекар има голяма клиентела. Нямам голяма клиентела.

Грешни изписвания (7)

  • клеентела
  • клеентелъ
  • клеинтела
  • клеинтелъ
  • клиентелъ
  • клиинтела
  • клиинтелъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-ен-те-ла
членувано кли-ен-те-ла-та
мн.ч. кли-ен-те-ли
членувано кли-ен-те-ли-те
звателна форма