клетвонарушителка

Речник на българския език

клетвонарушителка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клет-во-на-ру-ши-тел-ка
членувано клет-во-на-ру-ши-тел-ка-та
мн.ч. клет-во-на-ру-ши-тел-ки
членувано клет-во-на-ру-ши-тел-ки-те
звателна форма