клерикалче

Речник на българския език

клерикалче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кле-ри-кал-че
членувано кле-ри-кал-че-то
мн.ч. кле-ри-кал-че-та
членувано кле-ри-кал-че-та-та