клепоух

Речник на българския език

клепоу̀х прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

клепоу̀ха, клепоу̀хо, мн. клепоу̀хи, прил. За животно или човек — който е с клепнали уши.

Грешни изписвания (3)

  • клепуух
  • клипоух
  • клипуух

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кле-по-ух
непълен член кле-по-у-хия
пълен член кле-по-у-хи-ят
ж. р. кле-по-у-ха
членувано кле-по-у-ха-та
ср. р. кле-по-у-хо
членувано кле-по-у-хо-то
мн. ч. кле-по-у-хи
членувано кле-по-у-хи-те