клепка

Речник на българския език

клѐпка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клѐпки, ж. Разг.
1. Клепач.
2. Обикн. мн. Ресници, мигли. Имам дълги клепки.

Грешни изписвания (1)

  • клепкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клеп-ка
членувано клеп-ка-та
мн.ч. клеп-ки
членувано клеп-ки-те
звателна форма