клепач

Речник на българския език

клепа̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. клепа̀чи, (два) клепа̀ча, м. Гънка, която покрива окото при мигане или спане и го предпазва.

Грешни изписвания (1)

  • клипач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кле-пач
непълен член кле-па-ча
пълен член кле-па-чът
мн.ч. кле-па-чи
членувано кле-па-чи-те
бройна форма кле-па-ча
звателна форма