кленов

Речник на българския език

клѐнов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кленув
  • кленоф
  • кленуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кле-нов
непълен член кле-но-вия
пълен член кле-но-ви-ят
ж. р. кле-но-ва
членувано кле-но-ва-та
ср. р. кле-но-во
членувано кле-но-во-то
мн. ч. кле-но-ви
членувано кле-но-ви-те