клематис

Речник на българския език

клема̀тис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • клематес
  • климатес
  • климатис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кле-ма-тис
непълен член кле-ма-ти-са
пълен член кле-ма-ти-сът
мн.ч. кле-ма-ти-си
членувано кле-ма-ти-си-те
бройна форма кле-ма-ти-са
звателна форма