клеветница

Речник на българския език

клевѐтница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клевѐтници, ж. Жена клеветник.

Грешни изписвания (7)

  • клеветнеца
  • клеветнецъ
  • клеветницъ
  • кливетнеца
  • кливетнецъ
  • кливетница
  • кливетницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кле-вет-ни-ца
членувано кле-вет-ни-ца-та
мн.ч. кле-вет-ни-ци
членувано кле-вет-ни-ци-те
звателна форма