клафтер

Речник на българския език

клафтер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клаф-тер
непълен член клаф-те-ра
пълен член клаф-те-рът
мн.ч. клаф-те-ри
членувано клаф-те-ри-те
бройна форма клаф-те-ра
звателна форма