класьор

Речник на българския език

класьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. класьо̀ри, (два) класьо̀ра, м.
1. Папка, предназначена и приспособена за подреждане на документи, марки и др. по видове.
2. Канцеларски шкаф с прегради за подреждане на документи.

Грешни изписвания (1)

  • клъсьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-сьор
непълен член кла-сьо-ра
пълен член кла-сьо-рът
мн.ч. кла-сьо-ри
членувано кла-сьо-ри-те
бройна форма кла-сьо-ра
звателна форма