кларнет

Речник на българския език

кларнѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кларнѐти, (два) кларнѐта, м. Дървен духов инструмент с форма на тръба и разширение в края и с клапани. Свиря на кларнет.

Грешни изписвания (1)

  • клърнет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клар-нет
непълен член клар-не-та
пълен член клар-не-тът
мн.ч. клар-не-ти
членувано клар-не-ти-те
бройна форма клар-не-та
звателна форма