кланяне

Речник на българския език

кланяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • кланъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-ня-не
членувано кла-ня-не-то
мн.ч. кла-ня-ния
членувано кла-ня-ни-я-та